разпоил

Речник на българския език

1. разпоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоил е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпоил е производна форма на разпоя (мин. деят. св. прич. м. р.).