разпоил си

Речник на българския език

1. разпоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпоил си е производна форма на разпоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпоил си е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).