щял да е разпоил

Речник на българския език

1. щял да е разпоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е разпоил е производна форма на разпоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).