разпоила

Речник на българския език

1. разпоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпоила е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпоила е производна форма на разпоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).