разпоили

Речник на българския език

1. разпоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпоили е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпоили е производна форма на разпоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).