разпоял

Речник на българския език

1. разпоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоял е производна форма на разпоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпоял е производна форма на разпоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).