разпоило си

Речник на българския език

1. разпоило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпоило си е производна форма на разпоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпоило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпоило си е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).