разпои

Речник на българския език

1. разпои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпои е производна форма на разпоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разпои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпои е производна форма на разпоя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разпои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпои е производна форма на разпоя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).