разпоил съм

Речник на българския език

1. разпоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпоил съм е производна форма на разпоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпоил съм е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).