бил е разпоил

Речник на българския език

1. бил е разпоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разпоил е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).