разпоил е

Речник на българския език

1. разпоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоил е е производна форма на разпоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоил е е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).