обтурирам

Речник на българския език

обтурѝрам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обторирам
  • обториръм
  • обтуриръм
  • опторирам
  • опториръм
  • оптурирам
  • оптуриръм
  • убторирам
  • убториръм
  • убтурирам
  • убтуриръм
  • упторирам
  • упториръм
  • уптурирам
  • уптуриръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-ту-ри-рам об-ту-ри-ра-ме
2 лице об-ту-ри-раш об-ту-ри-ра-те
3 лице об-ту-ри-ра об-ту-ри-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-ту-ри-рах об-ту-ри-рах-ме
2 лице об-ту-ри-ра об-ту-ри-рах-те
3 лице об-ту-ри-ра об-ту-ри-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-ту-ри-рах об-ту-ри-рах-ме
2 лице об-ту-ри-ра-ше об-ту-ри-рах-те
3 лице об-ту-ри-ра-ше об-ту-ри-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обтурирал съм обтурирала съм обтурирало съм обтурирали сме
2 лице обтурирал си обтурирала си обтурирало си обтурирали сте
3 лице обтурирал е обтурирала е обтурирало е обтурирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обтурирал бях обтурирала бях обтурирало бяхме обтурирали
2 лице беше обтурирал беше обтурирала беше обтурирало бяхте обтурирали
3 лице беше обтурирал беше обтурирала беше обтурирало бяха обтурирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обтурирам ще обтурираме
2 лице ще обтурираш ще обтурирате
3 лице ще обтурира ще обтурират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обтурирал ще съм обтурирала ще съм обтурирало ще сме обтурирали
2 лице ще си обтурирал ще си обтурирала ще си обтурирало ще сте обтурирали
3 лице ще е обтурирал ще е обтурирала ще е обтурирало ще са обтурирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обтурирам щяхме да обтурираме
2 лице щеше да обтурираш щяхте да обтурирате
3 лице щеше да обтурира щяха да обтурират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обтурирал щях да съм обтурирала щях да съм обтурирало щяхме да сме обтурирали
2 лице щеше да си обтурирал щеше да си обтурирала щеше да си обтурирало щяхте да сте обтурирали
3 лице щеше да е обтурирал щеше да е обтурирала щеше да е обтурирало щяха да са обтурирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обтурирал съм обтурирала съм обтурирало съм обтурирали сме
2 лице обтурирал си обтурирала си обтурирало си обтурирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обтурирал съм обтурирала съм обтурирало съм обтурирали сме
2 лице обтурирал си обтурирала си обтурирало си обтурирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обтурирал била съм обтурирала било съм обтурирало били сме обтурирали
2 лице бил си обтурирал била си обтурирала било си обтурирало били сте обтурирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обтурирам щяла съм да обтурирам щяло съм да обтурирам щели сме да обтурираме
2 лице щял си да обтурираш щяла си да обтурираш щяло си да обтурираш щели сте да обтурирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обтурирал щяла съм да съм обтурирала щяло съм да съм обтурирало щели сме да сме обтурирали
2 лице щял си да си обтурирал щяла си да си обтурирала щяло си да си обтурирало щели сте да сте обтурирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обтурирал бих обтурирала бих обтурирало бихме обтурирали
2 лице би обтурирал би обтурирала би обтурирало бихте обтурирали
3 лице би обтурирал би обтурирала би обтурирало биха обтурирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-ту-ри-рай об-ту-ри-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-ту-ри-ран
непълен член об-ту-ри-ра-ния
пълен член об-ту-ри-ра-ни-ят
женски род об-ту-ри-ра-на
членувано об-ту-ри-ра-на-та
среден род об-ту-ри-ра-но
членувано об-ту-ри-ра-но-то
множествено число об-ту-ри-ра-ни
членувано об-ту-ри-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ту-ри-рал
непълен член об-ту-ри-ра-лия
пълен член об-ту-ри-ра-ли-ят
женски род об-ту-ри-ра-ла
членувано об-ту-ри-ра-ла-та
среден род об-ту-ри-ра-ло
членувано об-ту-ри-ра-ло-то
множествено число об-ту-ри-ра-ли
членувано об-ту-ри-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ту-ри-рал
женски род об-ту-ри-ра-ла
среден род об-ту-ри-ра-ло
множествено число об-ту-ри-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ту-ри-ращ
непълен член об-ту-ри-ра-щия
пълен член об-ту-ри-ра-щи-ят
женски род об-ту-ри-ра-ща
членувано об-ту-ри-ра-ща-та
среден род об-ту-ри-ра-що
членувано об-ту-ри-ра-що-то
множествено число об-ту-ри-ра-щи
членувано об-ту-ри-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

об-ту-ри-рай-ки