обтурирал е

Речник на българския език

1. обтурирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтурирал е е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обтурирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтурирал е е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обтурирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтурирал е е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).