обтурирало съм

Речник на българския език

1. обтурирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало съм е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтурирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало съм е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. обтурирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало съм е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).