обтурирал съм

Речник на българския език

1. обтурирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обтурирал съм е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обтурирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обтурирал съм е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обтурирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обтурирал съм е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).