обтурирал си

Речник на българския език

1. обтурирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обтурирал си е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обтурирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обтурирал си е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обтурирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обтурирал си е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).