бил съм обтурирал

Речник на българския език

1. бил съм обтурирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обтурирал е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).