обтурирало

Речник на българския език

1. обтурирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтурирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обтурирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обтурирало е производна форма на обтурирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обтурирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обтурирало е производна форма на обтурирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).