обтурирахме

Речник на българския език

1. обтурирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

обтурирахме е производна форма на обтурирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. обтурирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

обтурирахме е производна форма на обтурирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).