обтурира

Речник на българския език

1. обтурира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обтурира е производна форма на обтурирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обтурира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обтурира е производна форма на обтурирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обтурира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обтурира е производна форма на обтурирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).