бил обтурирал

Речник на българския език

1. бил обтурирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обтурирал е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).