обтурирало е

Речник на българския език

1. обтурирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало е е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтурирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало е е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обтурирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало е е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).