обтурирахте

Речник на българския език

1. обтурирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

обтурирахте е производна форма на обтурирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обтурирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

обтурирахте е производна форма на обтурирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).