обтурираха

Речник на българския език

1. обтурираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обтурираха е производна форма на обтурирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обтурираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обтурираха е производна форма на обтурирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).