обтурирала си

Речник на българския език

1. обтурирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обтурирала си е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обтурирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обтурирала си е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. обтурирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обтурирала си е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).