обтурирала е

Речник на българския език

1. обтурирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обтурирала е е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обтурирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обтурирала е е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обтурирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обтурирала е е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).