обтурирал

Речник на българския език

1. обтурирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтурирал е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обтурирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтурирал е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обтурирал — мин. деят. св. прич. м. р.

обтурирал е производна форма на обтурирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обтурирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обтурирал е производна форма на обтурирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).