обтурирах

Речник на българския език

1. обтурирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обтурирах е производна форма на обтурирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обтурирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обтурирах е производна форма на обтурирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).