обтурирало си

Речник на българския език

1. обтурирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало си е производна форма на обтурирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтурирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало си е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обтурирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обтурирало си е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).