обтурирали

Речник на българския език

1. обтурирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обтурирали е производна форма на обтурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обтурирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обтурирали е производна форма на обтурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обтурирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обтурирали е производна форма на обтурирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обтурирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обтурирали е производна форма на обтурирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).