увълча

Речник на българския език

увъ̀лча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

увъ̀лчиш, мин. св. увъ̀лчих, мин. прич. увъ̀лчил, св.вж. увълчвам.

Грешни изписвания (3)

  • овълча
  • овълчъ
  • увълчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице увъл-ча увъл-чим
2 лице увъл-чиш увъл-чи-те
3 лице увъл-чи увъл-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице увъл-чих увъл-чих-ме
2 лице увъл-чи увъл-чих-те
3 лице увъл-чи увъл-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице увъл-чех увъл-чех-ме
2 лице увъл-че-ше увъл-чех-те
3 лице увъл-че-ше увъл-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчил съм увълчила съм увълчило съм увълчили сме
2 лице увълчил си увълчила си увълчило си увълчили сте
3 лице увълчил е увълчила е увълчило е увълчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях увълчил бях увълчила бях увълчило бяхме увълчили
2 лице беше увълчил беше увълчила беше увълчило бяхте увълчили
3 лице беше увълчил беше увълчила беше увълчило бяха увълчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще увълча ще увълчим
2 лице ще увълчиш ще увълчите
3 лице ще увълчи ще увълчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм увълчил ще съм увълчила ще съм увълчило ще сме увълчили
2 лице ще си увълчил ще си увълчила ще си увълчило ще сте увълчили
3 лице ще е увълчил ще е увълчила ще е увълчило ще са увълчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да увълча щяхме да увълчим
2 лице щеше да увълчиш щяхте да увълчите
3 лице щеше да увълчи щяха да увълчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм увълчил щях да съм увълчила щях да съм увълчило щяхме да сме увълчили
2 лице щеше да си увълчил щеше да си увълчила щеше да си увълчило щяхте да сте увълчили
3 лице щеше да е увълчил щеше да е увълчила щеше да е увълчило щяха да са увълчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчел съм увълчела съм увълчело съм увълчели сме
2 лице увълчел си увълчела си увълчело си увълчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчил съм увълчила съм увълчило съм увълчили сме
2 лице увълчил си увълчила си увълчило си увълчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм увълчил била съм увълчила било съм увълчило били сме увълчили
2 лице бил си увълчил била си увълчила било си увълчило били сте увълчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да увълча щяла съм да увълча щяло съм да увълча щели сме да увълчим
2 лице щял си да увълчиш щяла си да увълчиш щяло си да увълчиш щели сте да увълчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм увълчил щяла съм да съм увълчила щяло съм да съм увълчило щели сме да сме увълчили
2 лице щял си да си увълчил щяла си да си увълчила щяло си да си увълчило щели сте да сте увълчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих увълчил бих увълчила бих увълчило бихме увълчили
2 лице би увълчил би увълчила би увълчило бихте увълчили
3 лице би увълчил би увълчила би увълчило биха увълчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увъл-чи увъл-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род увъл-чен
непълен член увъл-че-ния
пълен член увъл-че-ни-ят
женски род увъл-че-на
членувано увъл-че-на-та
среден род увъл-че-но
членувано увъл-че-но-то
множествено число увъл-че-ни
членувано увъл-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увъл-чил
непълен член увъл-чи-лия
пълен член увъл-чи-ли-ят
женски род увъл-чи-ла
членувано увъл-чи-ла-та
среден род увъл-чи-ло
членувано увъл-чи-ло-то
множествено число увъл-чи-ли
членувано увъл-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увъл-чел
женски род увъл-че-ла
среден род увъл-че-ло
множествено число увъл-че-ли