увълчил си

Речник на българския език

1. увълчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увълчил си е производна форма на увълча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увълчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увълчил си е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).