увълчило си

Речник на българския език

1. увълчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увълчило си е производна форма на увълча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. увълчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увълчило си е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).