бил е увълчил

Речник на българския език

1. бил е увълчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е увълчил е производна форма на увълча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).