увълчил е

Речник на българския език

1. увълчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увълчил е е производна форма на увълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увълчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увълчил е е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).