увълчила

Речник на българския език

1. увълчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увълчила е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увълчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

увълчила е производна форма на увълча (мин. деят. св. прич. ж. р.).