увълчвам

Речник на българския език

увъ̀лчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

увъ̀лчваш, несв. и увъ̀лча, св.; Кого. Правя да стане алчен, озверен. Парите увълчват човека.
увълчвам се/увълча се. — Ставам алчен, озверен.

Грешни изписвания (3)

  • овълчвам
  • овълчвъм
  • увълчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице увъл-ч-вам увъл-ч-ва-ме
2 лице увъл-ч-ваш увъл-ч-ва-те
3 лице увъл-ч-ва увъл-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице увъл-ч-вах увъл-ч-вах-ме
2 лице увъл-ч-ва увъл-ч-вах-те
3 лице увъл-ч-ва увъл-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице увъл-ч-вах увъл-ч-вах-ме
2 лице увъл-ч-ва-ше увъл-ч-вах-те
3 лице увъл-ч-ва-ше увъл-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчвал съм увълчвала съм увълчвало съм увълчвали сме
2 лице увълчвал си увълчвала си увълчвало си увълчвали сте
3 лице увълчвал е увълчвала е увълчвало е увълчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях увълчвал бях увълчвала бях увълчвало бяхме увълчвали
2 лице беше увълчвал беше увълчвала беше увълчвало бяхте увълчвали
3 лице беше увълчвал беше увълчвала беше увълчвало бяха увълчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще увълчвам ще увълчваме
2 лице ще увълчваш ще увълчвате
3 лице ще увълчва ще увълчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм увълчвал ще съм увълчвала ще съм увълчвало ще сме увълчвали
2 лице ще си увълчвал ще си увълчвала ще си увълчвало ще сте увълчвали
3 лице ще е увълчвал ще е увълчвала ще е увълчвало ще са увълчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да увълчвам щяхме да увълчваме
2 лице щеше да увълчваш щяхте да увълчвате
3 лице щеше да увълчва щяха да увълчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм увълчвал щях да съм увълчвала щях да съм увълчвало щяхме да сме увълчвали
2 лице щеше да си увълчвал щеше да си увълчвала щеше да си увълчвало щяхте да сте увълчвали
3 лице щеше да е увълчвал щеше да е увълчвала щеше да е увълчвало щяха да са увълчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчвал съм увълчвала съм увълчвало съм увълчвали сме
2 лице увълчвал си увълчвала си увълчвало си увълчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увълчвал съм увълчвала съм увълчвало съм увълчвали сме
2 лице увълчвал си увълчвала си увълчвало си увълчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм увълчвал била съм увълчвала било съм увълчвало били сме увълчвали
2 лице бил си увълчвал била си увълчвала било си увълчвало били сте увълчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да увълчвам щяла съм да увълчвам щяло съм да увълчвам щели сме да увълчваме
2 лице щял си да увълчваш щяла си да увълчваш щяло си да увълчваш щели сте да увълчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм увълчвал щяла съм да съм увълчвала щяло съм да съм увълчвало щели сме да сме увълчвали
2 лице щял си да си увълчвал щяла си да си увълчвала щяло си да си увълчвало щели сте да сте увълчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих увълчвал бих увълчвала бих увълчвало бихме увълчвали
2 лице би увълчвал би увълчвала би увълчвало бихте увълчвали
3 лице би увълчвал би увълчвала би увълчвало биха увълчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увъл-ч-вай увъл-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род увъл-ч-ван
непълен член увъл-ч-ва-ния
пълен член увъл-ч-ва-ни-ят
женски род увъл-ч-ва-на
членувано увъл-ч-ва-на-та
среден род увъл-ч-ва-но
членувано увъл-ч-ва-но-то
множествено число увъл-ч-ва-ни
членувано увъл-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увъл-ч-вал
непълен член увъл-ч-ва-лия
пълен член увъл-ч-ва-ли-ят
женски род увъл-ч-ва-ла
членувано увъл-ч-ва-ла-та
среден род увъл-ч-ва-ло
членувано увъл-ч-ва-ло-то
множествено число увъл-ч-ва-ли
членувано увъл-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увъл-ч-вал
женски род увъл-ч-ва-ла
среден род увъл-ч-ва-ло
множествено число увъл-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род увъл-ч-ващ
непълен член увъл-ч-ва-щия
пълен член увъл-ч-ва-щи-ят
женски род увъл-ч-ва-ща
членувано увъл-ч-ва-ща-та
среден род увъл-ч-ва-що
членувано увъл-ч-ва-що-то
множествено число увъл-ч-ва-щи
членувано увъл-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

увъл-ч-вай-ки