увълчвало

Речник на българския език

1. увълчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увълчвало е производна форма на увълчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увълчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увълчвало е производна форма на увълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. увълчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

увълчвало е производна форма на увълчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. увълчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увълчвало е производна форма на увълчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).