увълчвал

Речник на българския език

1. увълчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увълчвал е производна форма на увълчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увълчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увълчвал е производна форма на увълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. увълчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

увълчвал е производна форма на увълчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. увълчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

увълчвал е производна форма на увълчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).