увълчил съм

Речник на българския език

1. увълчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увълчил съм е производна форма на увълча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увълчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увълчил съм е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).