увълчели

Речник на българския език

1. увълчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

увълчели е производна форма на увълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увълчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

увълчели е производна форма на увълча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).