беше увълчило

Речник на българския език

1. беше увълчило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше увълчило е производна форма на увълча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше увълчило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше увълчило е производна форма на увълча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).