увълчила си

Речник на българския език

1. увълчила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

увълчила си е производна форма на увълча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. увълчила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

увълчила си е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).