увълчили

Речник на българския език

1. увълчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увълчили е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увълчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

увълчили е производна форма на увълча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).