увълчело

Речник на българския език

1. увълчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увълчело е производна форма на увълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увълчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увълчело е производна форма на увълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).