увълчел

Речник на българския език

1. увълчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увълчел е производна форма на увълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увълчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

увълчел е производна форма на увълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).