увълчило съм

Речник на българския език

1. увълчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

увълчило съм е производна форма на увълча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. увълчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

увълчило съм е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).