увълчило

Речник на българския език

1. увълчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увълчило е производна форма на увълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увълчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

увълчило е производна форма на увълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).