увълчела

Речник на българския език

1. увълчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увълчела е производна форма на увълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увълчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увълчела е производна форма на увълча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).