напътя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	на-пъ-тя	на-пъ-тим
2 лице	на-пъ-тиш	на-пъ-ти-те
3 лице	на-пъ-ти	на-пъ-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-пъ-тих	на-пъ-тих-ме
2 лице	на-пъ-ти	на-пъ-тих-те
3 лице	на-пъ-ти	на-пъ-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-пъ-тех	на-пъ-тех-ме
2 лице	на-пъ-те-ше	на-пъ-тех-те
3 лице	на-пъ-те-ше	на-пъ-те-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	напътил съм	напътила съм	напътило съм	напътили сме
2 лице	напътил си	напътила си	напътило си	напътили сте
3 лице	напътил е	напътила е	напътило е	напътили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях напътил	бях напътила	бях напътило	бяхме напътили
2 лице	беше напътил	беше напътила	беше напътило	бяхте напътили
3 лице	беше напътил	беше напътила	беше напътило	бяха напътили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще напътя	ще напътим
2 лице	ще напътиш	ще напътите
3 лице	ще напъти	ще напътят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм напътил	ще съм напътила	ще съм напътило	ще сме напътили
2 лице	ще си напътил	ще си напътила	ще си напътило	ще сте напътили
3 лице	ще е напътил	ще е напътила	ще е напътило	ще са напътили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да напътя	щяхме да напътим
2 лице	щеше да напътиш	щяхте да напътите
3 лице	щеше да напъти	щяха да напътят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм напътил	щях да съм напътила	щях да съм напътило	щяхме да сме напътили
2 лице	щеше да си напътил	щеше да си напътила	щеше да си напътило	щяхте да сте напътили
3 лице	щеше да е напътил	щеше да е напътила	щеше да е напътило	щяха да са напътили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	напътел съм	напътела съм	напътело съм	напътели сме
2 лице	напътел си	напътела си	напътело си	напътели сте
3 лице	на-пъ-тел напътел е	на-пъ-те-ла напътела е	на-пъ-те-ло напътело е	на-пъ-те-ли напътели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	напътил съм	напътила съм	напътило съм	напътили сме
2 лице	напътил си	напътила си	напътило си	напътили сте
3 лице	на-пъ-тил напътил е	на-пъ-ти-ла напътила е	на-пъ-ти-ло напътило е	на-пъ-ти-ли напътили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм напътил	била съм напътила	било съм напътило	били сме напътили
2 лице	бил си напътил	била си напътила	било си напътило	били сте напътили
3 лице	бил напътил бил е напътил	била напътила била е напътила	било напътило било е напътило	били напътили били са напътили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да напътя	щяла съм да напътя	щяло съм да напътя	щели сме да напътим
2 лице	щял си да напътиш	щяла си да напътиш	щяло си да напътиш	щели сте да напътите
3 лице	щял да напъти щял е да напъти	щяла да напъти щяла е да напъти	щяло да напъти щяло е да напъти	щели да напътят щели са да напътят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм напътил	щяла съм да съм напътила	щяло съм да съм напътило	щели сме да сме напътили
2 лице	щял си да си напътил	щяла си да си напътила	щяло си да си напътило	щели сте да сте напътили
3 лице	щял да е напътил щял е да е напътил	щяла да е напътила щяла е да е напътила	щяло да е напътило щяло е да е напътило	щели да са напътили щели са да са напътили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих напътил	бих напътила	бих напътило	бихме напътили
2 лице	би напътил	би напътила	би напътило	бихте напътили
3 лице	би напътил	би напътила	би напътило	биха напътили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
на-пъ-ти	на-пъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		на-пъ-тен
		непълен член	на-пъ-те-ния
		пълен член	на-пъ-те-ни-ят
	женски род		на-пъ-те-на
		членувано	на-пъ-те-на-та
	среден род		на-пъ-те-но
		членувано	на-пъ-те-но-то
множествено число			на-пъ-те-ни
		членувано	на-пъ-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		на-пъ-тил
		непълен член	на-пъ-ти-лия
		пълен член	на-пъ-ти-ли-ят
	женски род		на-пъ-ти-ла
		членувано	на-пъ-ти-ла-та
	среден род		на-пъ-ти-ло
		членувано	на-пъ-ти-ло-то
множествено число			на-пъ-ти-ли
		членувано	на-пъ-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	на-пъ-тел
	женски род	на-пъ-те-ла
	среден род	на-пъ-те-ло
множествено число		на-пъ-те-ли